Category Archives: 1998

Началото… сърф история от архива by Sandala (Александър Хитров)

Bulgarian Team Results at World Surfing Games Lisboa, Portugal 1998y  

ISA WSG 98 

 

Годината е 98-ма. На летище София се е събрала група от девет приятели – Сандала, Бобъра, Ачо, Пешо, Мария, Мартин, Крис Варненеца, Крис Бушев и Секирата от Варна. Наоколо хората се споглеждат с недоумение – гледката на шумна компания, чекираща багаж със стърчащи скейтове и сърф дъски, хич не е от най-популярните за България. Няколко часа по-късно бандата се изсипва с шум и трясък на летище Лисабон, Португалия. Може и да не са си мислели точно за това тогава, но моментът е исторически. Всички са тук по покана от ISA (International Surfing Assosiation), като първия отбор представящ България на Световно първенство по сърф.

Групата е посрещната на летището и отведена с бусче до хотела, където става ясна програмата за следващите няколко дена. Въпреки че всичко е начертано и върви по план, еуфорията е пълна – следва първата среща с океана, а наоколо гъмжи от присъстващи по повода яки хора. На всичкото отгоре първия ден от престоя съвпада с рождения ден на Бобъра (който започва да празнува още от самолета). По този случай вечерта се спретва и жесток купон – в стаята на Бобъра скоро се събират сърфисти и бодибордисти от всевъзможни точки на света.

На следващия ден всички отбори се събират на официалната церемония по откриването на първенството. Тя протича по стар обичай, според който представител на всяка от държавите участници трябва да изсипе в аквариум един буркан пясък, взет от мястото, от което идва. Така, донесеният от различни точки на света пясък, символично се смесва на едно място. По-късно, в края на състезанието, на церемонията по награждаването на всички отбори се връчва по буркан от вече разбъркания пясък, който те могат да занесат обратно, откъдето са дошли.

Разбира се, церемонията е нещо ново за нашия отбор и, неподготвени за събитието, те решават да импровизират. В хотелската стая се слагат вестници и всеки започва да тръска отгоре раници, бермуди, неопрени, пликове и всичко каквото може да изнамери от багажа. В крайна сметка, събират около три пръста и традицията е спазена. Въпреки премеждията, пясък от българските плажове за пръв път се смесва със световния.

Следващите няколко дена минават във всякакви случки. На плажа суматохата е пълна – 600 състезатели, по четирима карат на вълна и този с най-много точки се класира нататък. Присъстват и професионалисти, измежду които е и победителят – Марк Кемпбъл от Австралия. Вечерите преминават в зверски купони, а в дните без вълни се джитка със скейтовете из града. Следват много яки запознанства и брутални случки. Какво друго да очакваме, като на токова място са се събрали хора, като Сандала, Бобъра, Секирата…

„Страшни, пънкарски истории през цялото време. В началото всички се правеха на мега-спортисти, но скоро започнаха да отпускат – и се почна яко пиене, пушене и купони. Разбира се, ние мачкахме навсякъде…

Най-якитя отбор, с който се запознахме, след случаен сблъсък на стълбите на хотела още първия ден, беше този на Аруба. Имаше един арубанец, Бамбу – страшен звяр! Бодибордист- нечовек. В Аруба има радио и пуска реге, а през останалото време кара сърф и си прави мега-трипове. Ляга на едно килимче на плажа и пише в един огромен тефтер. И мексиканците бяха много яки типове – постоянно идваха в стаята и пушехме.

Аз ходех да ловя октоподи привечер, когато дойдеше отлива. Индианците (арубанците) ги готвеха долу в ресторантчето с някви люти сосове, а мексиканците ходеха до суперчето и гепеха бирички. Правехме си жестоки гозби. Веднъж със Секирата взехме 12 скумрии от един рибар и после нахранихме няколко отбора в ресторанта, като ги изпържихме в ресторанта.

По цял ден бяхме мъртви на плажа – отиваме сутрин и се връщаме вечер. А там имаше хиляди души. В началото, на квалификациите, беше много слабо и нямаше никакви вълни, но на финалите се появиха толкова огромни стени, че всички седяха и зяпаха с отворени уста. Секирата направи най-много за класирането ни.

Ние за пръв път бяхме на такова място с толкова големи вълни. Сигурни бяхме, че ще се класираме зуки, ама зад нас имаше три държави, като и трите имаха прота в отборите си. И Аруба бяха зад нас. Разбира се това беше защото Крис им направи якия номер на финала, ха-ха – напи ги с водка no5. На финала, като излизахме от хотела към плажа, арубанцие седяха във фоайето и се държаха за главите, а предната вечер бяха – “Водка no5! гъл-гъл-гъл Водка no5! гъл-гъл-гъл ”. Някакъв пълен саботаж от страна на Крис, обаче изобщо не разбрахме какво стана. Беше много забавно.

Там се научихме на много неща – течения, duck dive и т.н. Ние тогава не знаехме за какво става въпрос. Един ден във водата беше пълно с хора и направо нямаше как да влезнеш да покараш. Аз влязох, е така да си греба с шината на глезена (поради скъсани връзки). И видях – червена шамандура, а наоколо няма хора, хубави вълни… А червена шамандура значи жестоко течение навътре. Ние с Крис не знаехме и газ навътре – неопитни тъпанари! Аз загребах няколко пъти и изведнъж се озовавх на нивото на шамандурата. Гребвам още малко и вече бях толкова навътре, че излязох на широкото. Погледнах към Крис, който с големи усилия гребеше настрани и хоп! Излезе от течението. Аз се обърнах и започнах да греба към сушата. Гребах, гребах, а то си ме движеше назад. Скоро вече не виждах брега, вълните и дори хората, които бяха на сърфовете. Тогава си казах: “край, всичко свърши!”, ха-ха. Аз толкова навътре не съм влизал никога през живота си… освен с лодка! Но продължих да греба, а силите ми вече свършваха. Крис обаче ме видял от брега и почнал да вика. Оттам ме видял и един мексиканец от лонгбордa си, и казал на един бодибордист португалец… през това време, аз вече бях супер отчаян и разплут на сърфа си мислех… “еee жестоко – на хоризонта съм!” ха-ха-ха… И по едно време видях бодибодистът да плува към мен с плавниците си с 300. Дойде при мен и каза, “к’во става?” Аз му отговорих, “ами кво да става…!” Та той хвана дъската и започна да бута с плавниците, а аз гребях вече с последни сили… и така с големи усилия излязохме от течението… сигурно сме излизали един час. Беше много яко! Ха-ха – супер трип, аз откачих – бях си казал “леле край! Сега ще ме изядат акулите в открития океан!”… това няма да го забравя с червената шамандура…”
Сандала (Александър Хитров)

В Португалия Сандала купува първата си дъска от арубанците. Тогава той не участва на Световното поради скъсани връзки на глезена на “Паметника”, само 6 дена преди заминаването. Днес той е един от най-уважаваните и опитни сърфисти в България. Карал на различни точки по света и с много истории зад гърба. Тази година печели Globe Surf Open, което е първото сърф състезание, в което участва, а няколко дена след състезанието хваща това, което според очевидци е било най-добрата туба в Черно море.

Около две години преди Световното в Португалия се създава БАЕВС (Българска Асоциация за Екстремни Водни Спортове) и може да се каже, че с това официално започва сърф историята в България. От асоциацията започват контактите с клубове и организации по цял свят. Поканата за световното през 98’ма е вследствие на едногодишна кореспонденция между новосъздадената БАЕВС и ISA. Още оттогава е голям интересът към това какво е нивото в България и какви са условията на Черно море (в тази наша “локва”). Намират се спонсори, които поемат основните разходи за 15 дневния престой в Лисабон, и така един ден, деветчленна група се озовава на летище София с билет в ръце за Лисабон, Португалия. Нататък историята я знаете…

Оттогава валят покани за още участия. И до днес България е в списъците на ISA.

Сандала (Александър Хитров)

Advertisements